Menu Close

Модерни тенденции при лепене на плочки

Всички сме забелязвали напукани и счупени плочи в баните, строени отдавна. Това се дължи на някои сериозни пропуски в технологичното полагане на облицовката. Днес не само се предлагат осъвършенствани продукти за облицоване на мокри помещения, но и самата технология на лепене на плочки осигурява много по-дълъг живот на облицовката.

Подготовката на основата е ключът към здравината

Керамичните плочи (фаянс и теракота) са най-предпочитан материал за осигуряване на влагозащита в бани, кухни и други помещения, където има директно омокряне. Керамичната плоча обаче не е гъвкава, което налага лепенето да става върху също не-гъвкава основа. Всяко поддаване на основата ще доведе до разместване и напукване на плочките. В баните, също така основата трябва да е водоустойчива.

Замазката от специален циментов разтвор е задължителна преди да се започне същинското лепене на плочки. С нея се цели да се изравни напълно основата, като същевременно се придаде наклон за оттичане на водата към сифона. Стенните облицовки се лепят върху основа от гипсокартон, но подовите се полагат върху предварително направена циментова замазка. Самите лепила (теракол) допълнително изравняват неравните участъци.

Трудно ще намерите майстор, склонен да налепи плочки върху дървен под, поради факта, че дървесината има висок процент на разширение. С лепилното свързване на плочите към цимента се позволява на настилката и замазката да се разширяват с различна скорост, без това се отразява на целостта на керамичното покритие.

Същинската дейност – внимание към детайла

След като замазката е изпълнена по всички съвременни правила и стандарти в строителството, се започва процедурата по самото лепене на плочките. За целта се предлагат два вида лепила. Единият е органичен разтвор, който се предлага предварително смесен в кутии или вани.

Тъй като вече е смесен, той е лесен за използване, но не е водоустойчив, така че не е добър избор за душ стени и зони с директно омокряне. Другото лепило е латекс-циментова замазка, която е опакована във вид на концентрат. Трябва да се смеси с вода, но след втвърдяване става водоустойчива и е идеална за влажни зони.

Нанасянето на лепилото става с назъбена мистрия. Така се осигурява възможност за минимално отклонение на облицовката от предварително зададеното ѝ място при слягане на сградата, без плочите да пострадат. Процедурата по лепене на плочки се изпълнява много внимателно. Количеството лепило и силата на натиска при полагане имат за цел да компенсират известни неравности, създавайки идеално гладка повърхност.

Фугата – задължителен елемент на този вид облицовка

Плочките се поставят на известно разстояние, за да се образуват фуги. Фугите имат както естетическо, така и функционално предназначение. С тях се избягва евентуално проникване на вода в замазката, което би причинило образуване на плесен и оцветяване. Фугирането се прави едва когато лепилото изсъхне окончателно.

Фугиращите смеси се предлагат в най-разнообразни цветове. Най-често се използва бяла фугираща смес, за да се акцентира върху оцветените в по-ярки цветове плочки. Фугите обаче подлежат на износване вследствие на директния контакт с вода и почистващите препарати. В някои случаи се налага нанасянето на допълнителен проникващ уплътнител веднъж годишно.

Дори перфектно направените облицовки могат да развият проблеми. След известно време фугиращата смес може да се обезцвети или напука и изпадне. Ако фугите са замърсени или оцветени, но същевременно непокътнати, можете да ги почистите с разтвор на фосфорна киселина и вода.

Разбъркайте разтвора според указанията на опаковката (не забравяйте да добавите киселината към водата, а не водата към киселината), и я нанесете върху оцветената фуга с гъба, след което почистете с четка за фугиране с найлонов косъм. При упорити петна може да се наложи да приложите концентриран разтвор на фосфорната киселина.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *